Поляната до езерото

...

Генесис и Арису пристигнаха - Този път нацелих мястото...

Абису седна на земята и каза и на Генесис да седне.

Пейн дойде и седна до едни цветя, след коео се загледа тъжно в небето...

Арису го погледна леко странно (ем то до сега не е излизала от къщата си)
-Я човек?
Каза като стана и отиде до него.
-Здравей ти как се казаш.

П.П:Отбелязвам мила е докато не и превърти нещо. А и да не се чудиш с бялата рокля момиче е.

Пейн я погледна и каза:
- А... не забелязах други хора тука... здрасти, аз съм Пейн.. приятно ми е.

-И на мен ми е приятно. Казвам че Арису.
Каза тя като леко отклони поглед.
-Ано(това значи извинете),но Защо си тъжен

Еми не знам... нещо ми е коти - каза Пейн заби поглед в земята....

-Не бъди тъжен. Всичко ще се оправи.
Каза тя като се усмихна миличко.

Арису се замисли след това се обърна към генесис.
-Благодаря ти че ме изкара сега трябва да се прибирам. Чао.
След тези думи изчезна.

Генесис си тръгна...

Пейн си тръгна

Стела дойде и седна до езерото